Минавах все по пътищата
трудни...
Избирах невъзможната
любов...
Във зимата се влюбвах
безутешно,
до лятото нехаеща
вървях...
А думите обичах.
Само силните,
изпращах за да бдят
над теб.
Когато уморени се
завръщаха,
окъпвах ги в сълзи
и пак на път...
Морето не забравях,
оня гларус,
по който пратихме мечти
към вечността...
Ти бе далеч....,
но те дочаках.
Сега усещам да се
приближаваш...
Очаквам, че бъдеш
само мой.
Едва ли този път ще е
от леките....
Но може би ще бъде...
Той...