автор: vyatur

Като малка, сияйна звездица,
ти слетя в небосклона ми тъмен.
От гнездото на грижовна орлица,
полетях и простора прегърнах.

И очите видяха тогава,
че светът не е в черно и бяло,
а преливащ в невидима гама
и от обич наситен изцяло.

Аз не знаех до скоро, че има
смисъл друг на пътеките земни.
И вървим през летата и зими
от любовната тръпка обвзени.