автор: katbalu

Отдавна замъкът заспа...
часовниците в него спряха...
Порасна в камъка трева,
и остри тръни избуяха...

Не, тук не идвай сто лета!
Сто зими остани без мене
Сто зими нека да умра!
Сто нощи камъкът да стене...

Не идвай! Слънце не носи!
И нека прилеп ме прегръща...
И нека в сън - сънят ми спи...
Тук само вятър да се връща...
.............................................

В небето стават чудеса
В небето има звездна книга.
От сто години, чак сега
прахът от вещици се вдига!

И, в страниците със перо.
Не, не с перо!- Ти с нож написа!
Игра със Дявола хоро,
орисниците разориса.

И капна кръв- във замък стар.
И капна капка от мастило.
Мастилен облак. Звезден дар.
Пегас влетя в двореца диво...

И сто години самота
по устните ми разцъфтяха!
Превърнаха се във цветя
и рози в устните запяха!

Дали в небето ще летим,
или пък - боси по земята...
Не знам! Но лесно ще сразим
онези вещици в гората.