автор: vitoriovitalis

Показваше ми снимки в ресторанта
и изведнъж потръпна от внезапен студ.
Защото е било така отдавна
или че няма връщане по твоя път?

Понечих да те хвана за ръката
и ти с усмивка светла я пое.
Нали сме заедно на времето в реката?
Един до друг, за час поне?

Подръж я и не се страхувай.
Не се събуждай рано сутринта.
Недей плачи и не тъгувай.
За мен си най-красива на света.

Поръчай вино и да пием.
Животът не е вчера, а сега.
И да забравиш мойто име,
ще дойдат после други имена.