автор: Narwal

- Разкажи ми, Мария – започна кардинал Ферара, обръщайки се бащински към младата девойка, ненадейно попаднала на флагманската галера на ескадрата на адмирал Джовани Андреа Дориа, крейсеруваща край остров Кефалония – Разкажи ми за себе си! От къде идваш? Накъде отиваш?
Как попадна в ръцете на османците и защо идваш при нас? Какво те накара да дойдеш при нас и да ни носиш такава ценна информация?
- Толкова много имам да разправям, Ваша светлост, че докато Ви говоря, Али паша вече ще подпали корабите Ви. Трябва да ми повярвате! 280 кораба, от които 63 галеота, с по тридесет оръдия плават към Вас и след не повече от два дни ще се появат от залива на Навпактос. Оставането Ви тук, Ваша светлост е опасно. Венецианската ескадра при нападението на превъзхождащия турски флот няма да може да излзе в отрито море и ще трябва да търси закрила край бреговете на Пелопонес, а там още преди две години гръцкият стратиот Петрос Менагияс изпрати до Ватикана план с разположението на турските редути по крайбрежието. Трябва бързо да вдигнете котва и да се присъединете към ескадрата на дон Хуан Австрийски, Ваша светлост! Моля Ви предупредете адмирал Дориа! Ще лишите Свещената лига от Вашата помощ, а това ще е фатално за християнския свят не само на Балканите, но .... и в Европа.
Кардиналът сплете пръсти и потъна в размисъл. Дали да вярва на това момиче, което говореше толкова убедително. Ами ако е шпионин на османците. Ако цели да отвлече ескадрата от залива на Кефалония и повлече в ръцете на Али паша. Мислите на кардинала се трупаха една върху друга. Първата отричаше втората. Битката за средиземно море от години ставаше все по-жестока от година на година. Деселетия вече Християнска Европа се мъчеше да спре чуждоверския нашественик и да го отпрати далеч в земите на Изтока, но той напредваше ли напредваше. Започна с Родос, след това Кипър, след това обсади Малта. Египетски и алжирски пирати безчинстваха из цялото средиземноморие и съсипваха християнската търговия, а това водеше до глад, отслабване на държави и загуба на доверие в правотата на вярата в Христа. Какво да направи?! Кардинал Ферара беше опитен служител на Светия престол. И като такъв беше изтънко изучил науката на разузнаването. Знаеше, че всяка информация трябва да бъде потвърждавана от надеждността на източника. Това мило момиче с красиво бяло лице, черни очи, гъсти разпуснати черни коси и смело и дори дръзко държание определено беше християнка, но тава не беше основание да му се вярва. Необходими бяха още доказателства. Османците бяха завладели целия свят именно със силата на християни-ренегати. Как да приеме, че сега тя му казва истината. Кардиналът отново вдигна поглед към очите на младата красавица и този път заяви твърдо:
- Разкажи ми всичко, дъще, ако наистина искаш ескадрата, заедно с теб да вдигне котва и да отплава в Адриатика, за да срещне дон Хуан Австрийски!
Младата девойка, разбра, че за да накара венецианците да я послушат, трябва да спечели доверието им. А това можеше да стане само със силата на истината. „Истината... – помисли си тя – Какво знаят те за тази истина?!” Да я бяха видели, едва ли щяха да се колебаят.” Тези нафукани, католически пауни едва ли можеха да си представят какво представляваше машината на султана. Тя мачкаше всичко по пътя си. Ако не станеш част от нея ти си излишен и ако не намажеш ятагана, ставаш райя. А това е по-лошо и от смъртта. Но това в ренесова Европа не го разбираха. Те живееха с мисълта, че отиват на турнир ...с рицари, където ги очаква благородство, честност, почтеност и въобще не можеха да си представят съдбата на прегазените и окърававени Балкани. Добре! Нека бъде така! Ще им разкажа! – помисли си Мария и започна своя разказ.
- Добре, Ваша светлост! Нека бъде Вашата воля! Чуйте моята история и сами преценете дали можете да ми вярвате. Родена съм в някогашните български земи, в един красив град наречен Анхиало, на брега на Черно море. Преди да дойдат османците, градът беше под властта на василевса и многоромеи живееха там. Баща ми беше рибар, а също така работеше и в корабострителницата на Михаил Кантакузин, богат ромейски търговец, който бързо целуна ръка на султана и стана негов верен слуга. Започна да строи кораби за османския флот и от това печелеше добре, а и благоразположението на османците му беше особено полезно. Редица други негови събратя увиснаха на въжето или загубиха главите си под агарянския ятаган, но той живееше охолно и беше почитан като паша. Измяната му стигна дотам, че реши, за да се подмаже колкото се може повече и кръвен данък да даде. Вие знаете ли какво е това кръвен данък, Ваша светлост? Чували сте. Но не сте виждали. Жените в моя град решиха да не дават децата си. Заклаха петли и опръскаха вратите си с кръв. Заклеваха се пред агите, че са си заклали децата. Някъде тази измама минаваше, но някъде не. Османците влизаха и вземаха децата. На една жена вратата беше цялата омазана в кръв......а тя нямаше нито петли нито кокошки....- Мария преглътна сълзите си и продължи: