автор: genab

Какво би бил без пътища човека?!
Благодаря ти, мамо, за пътеката!
Благодаря ти, слънце,
че по нея още светиш!

Благословен да си, мой труд,
че ме притисна , да намеря
на дните коловоза верен.
Че в изгревите светли, и нелеки,
по пътищата срещам и човеци.

Обожествих те, обич моя
и теб сърце,
че биеш в ритъм троен
във краткия ни земен път!