Не привикнах да обръщам
с празно-философски свет,
чашата със модна скука
и получих етикет:
"Ребус тежък, непонятен,
цял от съкове и драки.
Чело - сбърчено на възел.
Език - жилото на стършел."
Да! Сурови са бодлите
за слугите на елита.
Вий, салонни измекяри,
от огризки ослепяли,
този възел от въпроси,
по кишави пътища,
в безимотна пот е вързан
от превития гръбнак
на дедите , на бащите,
край софра със клисав хляб!
А една света икона
е втъкавала в разбоя,
и във детската душа ,
все безбожни правила.
Припяваше совалката,
в совалката и цевта:
"Вденеш ли във чуждо бърдо,
забравяш си чергата!"
Гена Белякова