автор: feia

Пак за нещо ми напомня
есенният листопад.
Слушам тихия му ромон
с мъдри истини богат:
колко кратък е животът,
пълен с радост и печал...
Но ще цъфне пак напролет
клонът тъжно оголял.
И лъчите ще се гонят
във зеления му цвят,
който с нещо ще напомня
бъдещия листопад.