автор: kostaki

Всички Вие, които като мен обичате наденички...
Гинка имаше седем братчета и сестричета. Имената на всички започваха с „Г”, защото стопанинът на майка им бай Спиро беше твърд традиционалист. Понеже бяха прасенца, се катереха едно върху друго, за да могат да сучат от майка си по-лесно. Старата свинка се изтягаше и грухтеше доволно, защото в нейните представи светът си беше точно такъв, какъвто трябваше да си бъде. След известно време броят на малките прасенца взе да намалява. Идваха разни хора, избираха си розово животинче, слагаха го на кантара и сред писъци и квичене го отнасяха в чувал нанякъде. Тези, които останаха получаваха повече храна и както самата Стара свинка се изрази „индивидуално отношение”. Гинка получи добро възпитание и колкото и да ви е чудно добро образование. Животът си течеше доста добре, само последните две братчета един ден изчезнаха и се върнаха куцащи, с мирис на кръв под опашчиците и доста наплашени. През следващите дни не искаха да си играят с останалите, Гинка си мислише, че са болни , но то така си и остана – братчетата станаха бавни и лениви, запазиха си само апетита, затова доста напълняха.
Всички прасенца ходеха с удоволствие зад нужника на бай Спиро. Там освен добра храна намираха и скъсани, макар и позацапани парчета вестници. Прасенцата похапваха и четяха какво става по широкия свят. Веднъж намериха някакви гланцови листи, не бяха изобщо изцапани и статиите бяха съвсем запазени. Вероятно беше някакво списание за природата и там между другото имаше и голяма статия за самите прасета. Гинка с изумление научи много неща за себе си, а най-много се учуди, че прасетата не могат да видят нещо, наречено „звезди”.Това било заради неспособността им да си вдигат главата. Отиде при Старата свинка да я пита какво е това звезди, но тя й каза, че наистина никога не е виждала такова нещо и не знае какво е. Петелът сигурно знаел, но никое от прасенцата не можеше да кукурига и така и не го попитаха. Гинка мислеше, че след като е толкова важно да гледаш звездите, сигурно са много красиви. Цяло лято тя си хапваше и мечтаеше за звездите. Дойде есента, застудя, дните станаха къси. Гинка понапълня и също стана мързелива. Но през цялото време докато лежеше, си мислеше за звездите.
Едно снежно утро вратата на кочината се отвори. Слънцето още не беше изгряло и навън беше тъмно. Бай Спиро весел и лъхащ по никое време на ракия, мед и чер пипер огледа своите хайванчета и подкара Гинка на двора, като затвори вратата след нея. Навън за нейно учудване имаше още няколко веселяка. Докато разбере какво става, те я хванаха и събориха по гръб. Гинка не се уплаши, мислеше си, че си играят. И изведнъж тя видя небето едри като бисери светещи точки – това бяха звездите. Гинка разбра, че е осъществила мечтата на живота си. От радост така и не усети как нещо я убоде под челюстта и всичко стана мъгляво и се размаза. Всички се зарадваха колко кротко беше прасето, което заклаха и никой не забеляза, че в очите му се бе запечатало утринното небе със звездите.