автор: Layla

Седяла тя във своя кринолин,
красива и докато глас един,
я стресна и от мисли я извади.
Ах, как се плашат докато са млади!
- Така красива, мога ли до Вас,
да поседя? – попитах във захлас.
- Да, моля Ви, до мене поседете,
ала възпитан, да речем, бъдете!
- Си мисля, че сте крехка и ранима
и ако ще дори да няма рима,
напрегната сте, мисля, като струна
затуй е най-добре да Ви целуна.
- Ма, моля Ви се, как не Ви е срам?!?
Си мислите целувка ще Ви дам?
- Съвсем не моля да ми я дадете,
а сам да си я взема позволете!
- О, ужас цял, така се възмути,
морал във мен започнал да кипи!
- Хванете тоз стакан и го гасете,
ще е добре ръце да са заети.
- Аз моля, оставете ме сама!!!
- Така красива и във таз гора?!?
Тук нощем бродят всякакви абдали,
- Да ви целуна по-добре.
- Едва ли?!
Съдбата ме обича и при Вас
ме е довела,
в тоз потаен час да Ви целуна,
мисля се полага.
- О, моля Ви, съвсем не се налага!
- Защо сте упорита като сврака,
навирила опашка само кряка,
не ща целувки даже ако щете,
да ме догоните и ми дадете.
- Ах, колко ме обидихте, гарсон,
със моите обноски и фасон,
е грях от мене да се отречете,
я, моля веднага ме целунете!