И не е лято, не е и есен,
не е път,не е и бездна,
има пети сезон-бистро блато,
сред което земята отседнах.
А исках да литна-високо,дълбоко,
до свенлива звезда или до лава,
от хероина-живот нашироко
все по-безмилостно тясно ни става.
Всички думи са с пукнати вени
и шурти утопичната кръв на живота,
ние замръкваме зли,упоени,
а сърцата гърмят като стари компоти.
И не е лято,нито е есен,
не е път, не е и бездна,
има пети сезон-бистро блато,
сред което и аз ще изчезна.