автор: katbalu

Вчера в детската градина
весело джудженце мина.
В група първа, втора, трета
и в четвърта, даже в пета
влезе и на всички каза:

“Коледата наблиава!
Бързай, напиши писмо-
то ще литне и само!
Писъмцето знай самичко
да изпълни точно всичко”
Затова сега със мама
пишем днес писмото двама!
Татко също ни помага!
Марка подходяща слага
и рисува му звездички,
и усмихнати елхички!
Питам мама, питам татко
как ще стигне то за кратко?
Дядо Коледа не знам
как ще го открие сам?!
“То вълшебно ще лети
спинкай, затвори очи!
Под възглавничката тук
да се гушне с МечоПух."
Аз послушно го приспах
а, на сутринта видях
че наистина го няма!
Питах татко, питах мама,
точно как вълшебство става?
Без крачета, баз крила
как писмото отлетя?!
Мама първа се разсмя
Каза –“ Я, ела сега!
Виж- и Мечо Пух го няма!
Във Лапландия са двама!”
..........................................
Е, щом Пух сега го носи,
нямам повече въпроси!