автор: angar

Падна метеор върху Луната.
Вдигна й цицина на главата.

И Луната беше безутешна!
Мислеше си, че изглежда смешна!

Че я сочим и се смеем ние,
а пък няма де да се закрие,

като е сама посред небето.
Гняв и срам й пълнеха сърцето.

Беше жълта, а стана червена -
толкоз силно да бе притеснена!

- Чуй, Луничке, хубава сестричке!
Моя нежна, тиха и чаровна!

Ти във нищичко не си виновна!

Казах го и ще го кажа пак:
който ти се смее, е глупак!