автор: sineva

Тази земя,
която
лови дъжда
с шепи
и вижда във всяка
капчица късче залък...
Тази земя,
по която пращаш
стъпките си
напред,
в очакване
на слънчеви дири
и бяла пролет...
Тази земя,
с която говориш
на един и същ
език
и секунда по
секунда
разчиташ
загадката Живот...
Тази земя,
толкова безгрешно
красива...
Ако
обикнеш
и имаш сърце
в душата ù
да вникнеш,
ще те озари
с усмивка
и вместо жито,
обич ще
поникне.
Но знай?!
На тази земя,
каквото си
понесъл,
това е само
твое.
Това
си
ти!