автор: yotovava

И когато ослепях
за съботните страсти,
подир истина и грях,
прошка и причастие,

ме привика тук нощта
красива до престъпност,
с фустанела от листа.
пред олтара й пристъпих.

Припламна вощеница
минзухарено в лила
сред есенна шевица.
И притихнах, щом видях,

щурецът как се шмугна
сред мъховите лимби.
Загърна с мокра шума
невръстните си нимфи.

и с нишки от коприна
шепа лято улови –
в безлюдни паяжини,
върху тръни и треви.

Самотници лъчите –
по-тънички от косъм –
бодяха в игленика
по златния си отсек,

заплетоха и виха
средесенна люлюшка,
плениха в сянка лиха
предзимната вихрушка

А пък вятърът със смях
изостри сетивата.
И със седем кофи прах
забърка багрилата

и дълго под дъжда
рисува в натюрморти
с пурпур, охра и ръжда
дървесните офорти.