автор: vitoriovitalis

Имаш ефекта на бавна отрова.
Няма връщане назад.
Поглъщаш ме в свойта утроба.
Не е рай. Не е ад.

Вися някъде по средата.
Като насекомо в паяжина.
Всичко е някак познато.
Неизбежно и малко наивно.

Ще изпия тази чаша до дъно.
Виж брезите как са зелени.
И небето е толкова тъмно.
Имай милост към мене...