Тихичко шепти
мама на детето:
-Време е да спиш,
месечинка свети.
Лунният сукман
скъсан ми изглежда,
че виси оттам
златна нишка прежда.
Пръска светлина
от луната горе,
та достига чак
нашия прозорец.
Нишката хвани,
полети през мрака,
в приказни страни,
твоят Сънчо чака…