автор: entusiast

Повърна легена,
а в него беше пълната луна,
която на път към вкъщи изпи.
Тя бясно виеше към помиярите
завиждайки за относителната им свобода
На нея и омръзна да свети
Всяка нощ
още от Първия ден, та до снощи.
А хората решиха че има затъмнение.
После излъскана я върна
на дневното небе.
И и обеща:
Да изтрезнее тази година,
за да посрещне новата
Пиян от Любов