автор: valer4o123

В една от тези късни нощи
когато сънищата идват на света
вървяло край водата морска
едно момче, замислено за любовта.

Замислено било момчето
но всъщност то изпитвало тъга.
Тъга жестока, породена
от неговата вечна самота.

Тъгата му била непоносима.
Не искало да бъде то така.
Едно единствено желане си имало –
да може да усети любовта.

Погледнало момчето над водата.
Огледало се във сиящите небеса.
Дали ако живее сред звездите
ще разбере какво е любовта?

Застинал в този миг сънят магичсеки
и от небето паднала една звезда.
Момчето на брега го нямало,
а на небето имало луна.