Стените тръгват към нея.
Опипват я студените им пръсти.
Сенките им свеждат рогати глави.
Тя се прекръства.
Един рог я грабва
на своята въртележка.
Лети. Гърлото й се пълни с огън.
От очите й капят улици, спомени...
Всичко се слива.
Блудница се катери по стълбата,
по която тя слиза.
Все по-надолу, по-навътре...
Трепери. Опипва мрака.
Където се сгъстяват молекулите му,
и се стяга примката на паяка,
се промъква
с рог между гърдите си,
с вкаменен вик в гръкляна
и сред вечните ледове на болката,
си постила и ляга.