автор: severianin

Продавам времена.
Годишни.
Има
такава длъжност в този глупав свят.
Продавам пролети, лета и зими...
...купувам ги понякога назад.

Продавам малко.
Нещо търговията
с годишни времена замира днес –
не търси никой бурите, стихиите,
към снеговете няма интерес.

А пролетите свършиха.
И лято
едно – с дефект – под щанда съм прибрал.
Виж, с есени и зими сме богати...
...но кой купува снегове и кал?

Те, снеговете и сланите, белите,
сами пристигат – залежал товар.
Знам, в сребърна слана и сняг сме целите.
Спестете си го – зная, че съм стар.

Продавам времена. Купувам пролети –
славееви и нежни – second-hand –
с цъфтящи люляци и птичи полети.

Поне една. Поне една – за мен...

Че аз привърших пролетите минали.
Останаха мъгли и зимен мраз.
Живея тук, отворено е винаги,
със времена търгувам само аз,

а искам пак, сега, почти забравен,
да ме докосне пролетният ден,
да чуя нощем песента на славея
и лунно злато да вали по мен.

Знам, стар съм за романтиката песенна,
далеч е оня романтичен бряг.
Продавам времена.
Годишни.
Есени.

Не ви ли трябва ранен зимен сняг?...