автор: timon

Столетникът празнува есента.
(годините му все са преброени)
Оголено стъблото му ридае
по бягството,
за да изтрие листопада,
дето вае
объркани сезони и лета.
Парченца малки тайни –
ядрата на лъжи, назъбени планети,
стекли се във делничните ни съдби.
А той немее,
и тъжи.
Оголва нежно зъби, капе
до старата мълва,
прорастнала до огледалност
в приказните длани.
В остатъци от рани
столетникът празнува
непреброена есента.