автор: ZAGORA

Да ви представя госпожица Любов Пандурска. Четиридесет и шест годишна девственица. Ръст – сто седемдесет и пет сантиметра, тегло – седемдесет и два килограма. Видът й е на деликатната граница между зрялост и презрялост, но удивително е съумяла да съхрани все още тук-там от невинната детска свежест.
Лицето й е особено привлекателно.С добре очертани и изразителни устни,с правилни и изящни ноздри. Бадемовидните й синьо-зелени очи имат тъмни зеници и дълги,естествено подвити мигли.Тенът й е леко матов.
Госпожица Пандурска не е омъжена.Тя е отчаяна идеалистка.
Има си изграден идеал за съвършения мъж,но такъв не можа да срещне.Въпреки че диенцефално-хипофизарните й структури, както и лимбичната й система са безотказни, амурозната й мотивация се е спотаила някъде на много тайно място и либидото й така и си остана недоразвито.Нито един представител на силния пол не можа да докосне сърцето й, въпреки собственото й име,което изразява най-възвишено човешко чувство.
Тя работи като заместник-началник на производствен филиал към фирма,чието седалище е в друг областен град.По професия е инженер и икономист.Има защитени две магистратури и един докторат. Принципна, инициативна, с високо развито чувство за отговорност,но и взискателна. Винаги се старае да бъде много добър ръководител.Въпреки че има началник, тя върши голяма част от неговата работа.Колективът й е от млади хора,но тя намира общ език със всеки.Малко е суха и педантична,но това се дължи на факта,че е сама и животът й е лишен от любовни трепети.
Е,има си снежно бяла персийска котка.Казва се Беба и двете са много добри приятелки .Тя дарява цялата си любов на своята Беба. Госпожица Пандурска живее в апартамента на покойните си родители.Сега тук му е мястото да упомена ,че тя си има и своите малки женски тайни.Когато е на двадесет и пет години завършва един тримесечен курс по шев и кройка.От тогава Любов Пандурска не притежава и една дреха шита от шивачи.Целият й гардероб е от дрехи, закупени от бутици или шити от самата нея . Старае се моделите й да бъдат уникати.Модният дизайн е нейната голяма тръпка.В началото на лятото замисля една пола.Цяла седмица конструира модела.Решава полата да е в романтичен стил , пъстра и грабваща окото като цветна градина.Подготвя за целта два вида коприна- едноцветна и пъстра, дантела и всички останало необходимо за ушиването й.Изработва кройките от хартия, скроява платовете и за три дена полата вече е готова. Стои й безупречно. Само че е малко по-широка в талията,защото леко е поотслабнала.Но не е фатално.Може да се носи и така.Любов си умира от желание да се покаже в утрешния ден с новата пола. В разгара на лятото е и новата дреха в съчетание с едноцветна блуза с фини презрамки и шоколадовия загар на кожата й от морските бани изглежда фантастично.
В службата я очаква изненада.Появява се внезапно директорът й, пристигнал от другия град ,в който е фирмата.Той е възрастен мъж,висок,слаб и все още носи останки от минал чар.Двамата с госпожица Пандурска разговарят по производствени и организационни въпроси и пият дежурното кафе.На два пъти директорът проявява любопитство и пита къде е началника.Труден,ама наистина страшно труден въпрос,на който заместника не може да даде смислен отговор.Може да върти таксито си в работно време,както прави почти всеки ден.Може да е с любовницата си в почивната им база на брега на морето.Може да е на гости на приятели.Има толкова много вероятности.Ама за тия неща не бива да се говори,особено пред директор...
Най-после визитата приключва. И точно когато госпожица Пандурска най-сърдечно подава нежната си десница за сбогуване, става неочаквано чудо.Новата, прекрасна и неподражаема пола,гордост за авторката й и щастие за притежателката й внезапно бавно,но неспасяемо се свлича в краката на Любов Пандурска.Тя остава по прашки срещу своя дълбокоуважаван директор.В следващия миг,той напълно сразен и същисан от внезапно разкритото великолепие на моминските й прелести,подчертано от оскъдицата на прашките, се чуди как да реагира.Да се смее ли или да изказва съболезнования.Но умната и находчива Пандурска му идва на помощ.Тя светкавично се навежда, ,вдига полата от земята и я намества на старото й място.Особено внимава за талията.Там усърдно я прикрепя,опипва старателно и я покрива с блузката си.Продължава да говори на шефа си нещо, нямащо нищо общо със случката.Все едно,че нищо не е било.Все така естествена и мила, тя изпраща до автомобила директора и му маха с ръка за сбогом.После се качва в кабинета си,заключва вратата и започва горчиво да оплаква лошия си късмет и претърпяното фиаско.Осъзнава напълно нелепата ситуация и изгаря от момински срам.Хлипа като малко момиченце и бърши несекващите сълзи от красивите си очи.Но станалото е станало...
Работният ден е свършил.Любов се нуждае от усамотение,от време за размисъл,а може би и от чаша уиски с лед за ободряване и оправяне на настроението и постигане на душевно равновесие..Тя бърза да се прибере у дома си.Качва се в претъпкания автобус и застава права близо до самата врата. След три спирки е и нейната.Автобусът спира и тълпата от желаещи да слязат зад нея като ударна вълна я връхлита . Госпожица Пандурска буквално е пометена и изхвърча през отворената врата.В тоя миг на приземяване тя установява за ужас,че някой е настъпил полата й и тя отново е по прашки на спирката пред очите на стотици любители на силните усещания.А от полата й няма и следа.
-Полата ми,полата ми!-сърцераздирателно пищи тя загубила в тоя злокобен миг и последната капчица от девичия си свян и трескаво оглежда слизащите след нея пътници.Почти обезумяла тя трескаво се надява и очаква някой да й помогне.Последен слиза един прошарен господин,който стиска в ръка безценната й пола:
-Ваша ли е полата?Вземете я.Аз ще Ви прикрия за да я облечете спокойно.
И той съблича светлото си сако и го разперва пред нея.Тя, почти безпаметна от негативното вълнение, бърза да я облече.Полата е здрава и даже съвсем чиста.Нищо и няма. Все още има зяпачи,които не бързат да се оттеглят,а стоят и любопитно гледат докрай представлението.Мъжът изведнъж галантно я хваща под ръка и тихо й казва:
-Позволете ми да Ви изведа от тук.Нека да свием ето в тая глуха пресечка, за да се отървете от излишното любопитство.
Така при такива екстремни обстоятелства започна тяхното запознанство. Либидото на Любов Пандурска най-после се разви,защото амурозната й мотивация избухна внезапно от шарените дипли на една лятна пола и разцъфна Любовта.Господинът беше като нея стар ерген.Строителен инженер,който наскоро се беше завърнал от една далечна държава,в която е строил жилища и мостове.Казваше се Драгомир Пухчев.Сега Любов вече е Пухчева.
Случи се още едно интересно събитие.Само две седмици след посещението на нейния директор,началникът на филиала беше преместен на друга длъжност,а новият началник се казваше ...познайте как.Ами Любов Пандурска.При връчването на заповедта й директорът каза:
- Гласувам Ви доверие заради отличните качества, които показахте,най-вече при последното ми посещение във филиала при Вас...