автор: traveling_musician

http://youtu.be/ocyVWbV0ib0

Нощта разхожда своите звездици,
завързани с незрими струни.
Тайно им завиждам на светлиците
за звездната им участ.
Нощта е страшно многолика.
Понякога е учен и се плези.
Понякога е сянка от усмивка
или - сълза в окото на поезията...
А в мигове на горест и печал
нощта е тротоарен музикант,
прегърнал най-любящата китара.
Сезоните отдавна са семейство
и името "Вивалди" носят.
Но старите сезони са и нейни,
когато тя е боса нова...

И ще е безпределен празник,
щом Бог от мен поиска ресто.
Тогава пред нощта ще се изправя
на дансинга на падналото вчера.
Тогава и смъртта ще е фиеста...
И със китарата ще пиша
светещи слова по бездната -
две парещи усмивки в нищото,
които нямат сенки...