...и търсим подир себе си начало,
а онзи първи взрив ни следва,
разпръсва си частици и сглобява
в различни образи единна същност,
и търсим си началото...каква е,
по образ и подобие възможност-
процесите са сложили юздата,
а утрото, приспива вечерта си,
та после пак в изящната й пазва,
във хиляди причини да прогледне,
във хиляди слънца да се разпръсне,
на мрака... спирката поредна...