автор: dani78

Този ден беше сякаш вчера, а изминаха от тогава близо 15 години.......Спомням си хладната майска утрин, когато прекрачих прага на териториалната дирекция. Притеснявах се много, дори не взех асансьор, а качих по две стъпалата до четвъртия етаж. Бях точно в 9,00 пред кабинета на госпожа Ханджиева. Тя ме посрещна внимателно, казвайки:
- Ти си новият член на голямото малко семейство на дирекцията- новият ни младши юрист и ще очакваме много от теб в работата. Видяхме, че на изпита се справи повече от отлично, но трябва да докажеш знанията си и в практиката, а тук е малко по-различно. Не се съмнявам, обаче че ще успееш. На добър път!
После ме заведе до стаята ми, където ме запозна с колегата Ивайло Иванов. Той бе високо, с едро телосложение момче, около десетина години по-възрастно от мен, с костюм и още от вратата дружелюбно ми каза:
- Добре дошъл! Аз съм Иво- така ми викат тук.
Кабинетът не бе голям, дори стаята бе малка сравнително, с изглед към “ Будапеща”, библиотечката бе затрупана с книги по финансово и данъчно право, а на празното бюро, което трябваше да приема, вече ме чакаше една преписка. Погледнах я многозначително, а Ивайло ме усети, тупна ме по рамото и каза:
- За теб е- ще ти бъде бойното кръщение. Казусът е много сериозен, но като новопостъпил няма веднага да ти вземаме акъла. Да отидем до кафе автомата. Пушиш ли?
- Не, само паля от време навреме- отвърнах аз.
- Така съм и аз, но дай първо да те запозная с колегите от съседната стая. Те са икономисти, но не са сухари. Ели, доайенът, Пламен Фердов и Ники Драгнев. Много точни хора са!
Минахме покрай автомата за кафе, а там вече ни чакаше колегата Фердов. Още от далече ме заговори:
- Ти си новият ни юрист, ще ни помагаш по производствата, но ще те научим и да пиеш много кафе, да прогнозираш мачове, а също и да умееш да работиш извънредно! Ха- ха – ха!- тупна ме по рамото той.- С английския как си, че тук бате ти Ники курс ни провежда по термини, а ние с Ели имаме още доста да усвояваме.
Отвърнах бързо:
- Учил съм го интензивно. Ще се радвам да се справя.
-Затова ще говорим друг път, но бате ти Ники има ревизионен акт на една голяма държавна фирма, преписката те чака. Той скоро ще дойде при теб, а може да те провери и по английски!Ха-ха-ха!
Към обяд дойде и Драгнев. Беше висок, слаб мъж, с очила. Представи се, но не започна веднага да ми обяснява за ревизионното производство. Попита ме как съм с английския, като дори ми отправи предизвикателство като спомена няколко изречения на чуждия език. Препоръча ми и една книга, споделяйки, че чете много в оригинал специализирана литература.
На другия ден се заех с делото. Една голяма държавна все още фирма обжалваше съставения от Драгнев ревизионен акт, а той бе за милиони. Имаше нанесени съществени вреди, предприятието почти бе източено с авансови плащания за клон в чужбина, нямаше отчети за свършена работа, а бяха изплатени хиляди средства във валута. Четях акта и се чудех. По едно време Ивайло ми каза:
- Няма страшно, цифрите са зашеметяващи, но ти ще се справиш. Ще получиш закалка, а това, че те са ангажирали добри адвокати да не те плаши- ние също имаме тежка артилерия. От централата госпожа Тонова редовно ни консултира не само методически, а и практически. Със сигурност ще дойде и за делото. Ти обаче сега си работи, ако има нещо не се притеснявай и питай! Насреща съм!
Така мина близо месец. Активно се подготвях по делото. Четях практика на съда, запознах се с всички материали и приложени доказателства. Много исках да успея, ала ме бе и малко страх, че ответниците бяха ангажирали плеяда добри адвокати. Вечерта преди делото не можах да заспа, като чак призори се унесох за час-два. В съдебната зала бяхме с госпожа Ханджиева, а срещу нас бяха двама сериозни и с практика адвокати. Съдът внимателно слушаше пледоарията ми, като в един момент забелязах, че една дама сериозно ме гледаше и ми кимаше утвърдително с глава. Не я познавах, но беше благ, устремен и сериозен погледът й. Когато делото свърши и съдебният състав се събра за произнасяне на решение, госпожа Ханджиева ми я представи с думите:
- Това е госпожа Тонова от Централно управление. Много отговорен, сериозен, точен, внимателен, устремен и напорист човек. Ние всички от нея се учим, а на семинари какви лекции изнася.........има и публикации по финансово право- можеш да ги намериш в списанието, което получаваме- стари броеве.
Тонова ни доближи и каза:
- Браво на младия колега. Започна плахо, но удиви съдебния състав с умерената си реч, със задълбочеността на представените констатации. Поздравления и все така да дерзаеш! Не се главозамайвай, имаш дълъг път да се утвърдиш като юрист, но имай и нужното самочувствие! Ти днес бе №1!
Изчервих се и благодарих..... Съдът се произнесе в наша полза. Бях много уморен, когато на излизане от сградата на Софийски Градски Съд телефонът ни звънна. Бе Пламен Фердов:
- Хайде идвайте в дирекцията. Устроили сме ви засада, на ресторанта на “Будапеща”, преди кръстовището.
Отидохме с госпожа Ханджиева и Тонова, а там бе почти цялата дирекция. Отвориха шампанско, а Ферди, така му викахме на „другаря” Фердов, се провикна:
- Да пием за бойното кръщение на новобранеца ни. Справи се отлично!
Наистина на дело № 1 бях първи. Радвах се, макар и изтощен. Работата ми харесваше, решавахме сериозни казуси, справях се и се утвърждавах на работното си място. Няма да забравя, когато на един семинар госпожа Тонова ми каза:
- Солидните знания са ти трамплин, използвай ги. Аз имам още малко до пенсия, а на страната ни са нужни добри юристи за пазене на публичния интерес. Не се спирай и възгордявай, а търси правотата и ще успееш. Някой ден може да се преориентираш, да започнеш в друго направление на правото, но ще разбереш и оцениш минутите в дирекцията.
Тя бе права. От тогава минаха доста години......Промени се изцяло законодателната рамка, а в дирекцията останаха съвсем малко от старите й служители. Шефката Ханджиева е преподавател по счетоводство в реномиран университет, Ивайло спечели конкурс в съдебната система, като на старото място остана единствено бате Пламен Фердов- той сега пише вече доклади, а не ревизионни актове, тюхка се за любимите футболни отбори, а вечер тайничко се отбива в тото пункта на “Искър” да пусне някой фиш. Аз сега не се занимавам с финансово право. Днешната ми работа е много отговорна, като откривам много нови неща и “вратички” в административното право, което някога като студент на университета ми се виждаше скучно. Чета и размятам папките, мисля, но не забравям първото си дело, което може да е било №1, но остава в съзнанието ми за цял живот. А на старите колеги винаги си оставам признателен не само за наученото, а и за професионалното остроумие. Често си спомням за казуси от практиката ми по финансово право, мисля и за сегашната си работа, внимавам, а на госпожа Тонова не съм й се обаждал, за да не би да си промени оценката за мен- №1 не е константна величина, а само миг, можещ да те накара да ставаш все по-добър и отговорен...