автор: krasavitsa

В една топла майска утрин клисарят на черквата “Свети Георги” в китното българско градче N. отвори вратата на черквата и като хвърли един поглед във вътрешността й, усети, че му прималява, макар да бе изял пет големи мекици за закуска.
Голямата икона, изобразяваща как свети Георги пробожда змея, беше изчезнала. Какво се виждаше на нейно място няма да описваме, защото важното е, че нея я нямаше. Клисарят хукна към съседната сграда на кметството, оттам спешно уведомиха полицията и след час медиите вече щъкаха пред жълтата лента, ограждаща мястото на престъплението. Скоро драгите зрители на всички телевизии, радиослушателите и читателите в интернет научиха от ексклузивни новини признанията му как си е тръгнал предишната вечер, как иконата си била там когато заключвал, как спал, какви сънища сънувал, как на сутринта се събудил, хапнал мекиците, а като стигнал до черквата и отворил вратата, видял, че иконата я няма. И всичко това - без никакви тревожни предчувствия!

След извършването на необходимите следствени действия дежурните полицаи в районното веднага се заровиха в информационния масив за крадци и износители на икони, а шефът им започна да звъни лично на всички гранични пунктове, за да облекчи непосилния труд на митничарите, като им съобщи размерите на иконата.

В обедните новини потресеният от признанията на клисаря български народ получи нови два информационни потреса. Най-напред – че и в други китни български градчета и селца бяха изчезнали иконите на свети Георги със змея, а после – че не много известна екоорганизация е обявила, че това е тяхна протестна акция. В изпратена до всички медии декларация се казваше, че тези икони в същността си са реклама на убийство. Именно като следствие от многовековното разпространение на тази реклама змеят като животински вид бил изчезнал, та сега го няма и в Червената книга. Зелената организация апелираше към международната общност за финансова помощ с цел издирване на всички зловредни изображения на убийства на змейове на българска територия. Настояваха и да се проведе световен референдум за змейовете и последиците за земната фауна от тяхната безвъзвратна загуба.

Час по-късно във Фейсбук се сформира група “Майки за деца без стрес”. Българските майки подкрепяха екоорганизацията в природолюбивото й начинание, като внасяха нов аспект в проблематиката. Бяха много притеснени, че когато водят децата си да се черкуват, иконата с убийството на змея ги стресира. Според тях политиците искали да създадат едно стресирано поколение, за да могат да го манипулират по-лесно. Настояваха да се премахнат всички плашещи изображения от черквите и се забрани в бъдеще преклонението пред един убиец, какъвто е всъщност свети Георги. За целта организираха петиция, адресирана до Държавната агенция за закрила на детето, Светия синод и до Президента на републиката - макар че и той се казваше Георги и се носеха слухове, че обичал да отстрелва изчезващи видове.

Обединени за първи път, в нарочна обща декларация по въпроса се произнесоха и всички съюзи на писателите:

“Отколе българският народен гений предупреждава за опасностите, които крият змея и женската му разновидност – ламята! Но правителството спи и само гневът на народа може да го събуди. А дали наистина спи? Не сме ли отново свидетели на политически партиен чадър над злото?
Змеят ни стресира от най-невинна младенческа възраст, а ламята е представител на чужди икономически интереси. Какво друго е краденето на златната ябълка, ако не ограбване на богатствата на българската земя и съсипване на българската икономика? Какво друго е краденето на моми, ако не геноцид над българския народ?
Ние, българската интелигенция, няма да позволим този геноцид. Няма да позволим на страха да надделее!
Предателството на националните интереси трябва да бъде предотвратено чрез предсрочни избори!!! Народе????”

Междувременно екоактивистите признаха, че са събрали вече доста икони и поставиха ултиматум на министъра на културата в срок от един ден да предостави подходящи помещения, защото по закон отговорността за съхранението на културното ни наследство е негова. За техен късмет в момента течеше заседание на Министерския съвет и предвид спешността на положението дневният му ред беше променен – отново отпадна въпросът за изграждането на атомната централа, който и без това не можeха да решат вече повече от десет правителства. В делови порядък беше възложено на министъра на културата до два часа да е готов с експертно мнение относно целесъобразността да се създаден специален музей “Свети Георги”, на министъра на регионалното развитие - до края на работния ден да съобщи в кой град на родината евентуално би могъл да предостави подходяща сграда за съхранение на историческите експонати, а на министъра на вътрешните работи – до полунощ да бъде изготвен проект за осигуряване на надежден фейсконтрол на входа на музея, за да не се допускат нарушения от лица на възраст под осемнайсет години. Министърът на народното просвещение пък декларира готовност да създаде работна група от психолози от БАН, която при необходимост да излезе със становище дали в бъдещия музей да се допускат деца, придружени от родители. Разгоря се спор относно това кой ще е по-виновен – дали нарушителите, или контрольорът, който не е успял да ги хване? Гражданството беше осъзнало своите права и можеше да се надигне вълна от съдебни искове срещу държавата в Страсбург, a и без това едва връзваха бюджета.

Съюзът на художниците на икони реагира с протестна декларация, в която между другото се казваше, че акцията на екоактивистите била добре заплатена от външни враждебни нам сили, които имат интерес да затрият българщината - а както знаем, свети Георги е най-българският светия. Събирането на иконите му на едно място било с цел да бъдат по-лесно унищожени. “Кой има интерес?” – питаха те притеснено.

В специална пресконференция за медиите говорителят на най-голямата опозиционна партия също се противопостави на създаването на музей “Свети Георги”. Към него се присъединиха и говорителите на по-малките опозиционни партии, като всички вкупом заявиха, че това е първа крачка и явно доказателство за опит от страна на правителството да канонизира президента, а това представлява противоконституционно изземване на правомощията на Българската православна църква. Заплашиха, че ще сезират Конституционния съд, Еврокомисията и дори Европарламента за тези незаконни действия. След кратко колебание и Светият синод се присъедини към тях.

Социологическите агенции и политическите наблюдатели не закъсняха да отбележат първи признаци за предизборно обединение на опозиционните сили.

По едно време никому неизвестна екоактивистка обяви безсрочна гладна стачка. Настояваше Комисията за защита от дискриминация да се самосезира по въпроса за змиите. Настъпи всенародно недоумение, но чевръсти репортери я издириха и я направиха известна, като я накараха да си признае защо намесва змиите. Оказа се, че в телевизионната рубрика “Малък коментар” на въпроса дали знае какво е змей, едно дете отговорило, че змеят е голяма змия. Активистката беше доста дебеличка. Докато обикаляла аптеки в търсене на най-ефективните хапчета за отслабване, гражданската й съвест отбелязала, че змиите се използват неконтролирано като реклама на аптеките. Обяви, че пренебрегването на този факт от страна на властта е дискриминационно в сравнение с вниманието му към змейовете и че тази дискриминация си е чист фашизъм. Беше готова да загине за каузата на змиите и в борба против фашизма. “Ние мрем като мухи, а онези горе само лапат” – заяви тя, а очите й просветнаха лакомо.

Под прозорците на Министерския съвет веднага се образува спонтанен митинг за спасяване живота на екоактивистката. Възмутените граждани размахваха спонтанно изписани плакати с надписи “Убийци!”, “Сменете змийските кожи!” и “Долу фашизма и корупцията!”. От време на време се подемаше немощно “у-у-у”, обаче никой не му обърна внимание - заседанието беше приключило и министрите вече тичаха по изпълнението на новите спешни задачи.

За разлика от властта, Фейсбук откликна бързо – появи се ново притеснено гражданско движение в защита на змиите. Хората настояваха да бъдат издирени всички художници и създатели на реклами, изобразяващи змии, и да бъдат задължени от министерството на околната среда да подпишат декларация, че при рисуването на змиите не са ползвали живи модели, а ако са ползвали, са се отнесли хуманно с тях. В последния случай от художника се изискваше да посочи местонахождението на съответната змия, за да могат природозащитниците да се убедят със собствените си очи, че животното не е наранено, нито е било подложено на стрес.

От министерството на правосъдието обаче възразиха, че няма закон, по който художниците да бъдат задължени. Според българските юристи най-добре било да се създаде специална държавна агенция за контрол над художниците, защото те рисували не само змии, но и всякакви други зверове.

Природозащитниците контрираха, че не вярват на никакви държавни органи. “Там, където има сериозни икономически интереси, винаги има място за корупционни практики, а всички знаем, че художниците рисуват за пари!” – заявиха те.

За всеки случай няколко граждански сдружения организираха подписка за внасяне на съответната законодателна инициатива в парламента.

Притиснат от ято репортерки за блицинтервю в една нива, земеделският министър беше принуден да признае, че животът на полските змии е застрашен при работата със земеделска техника. Въпреки че високите им токчета затъваха в плодородната българска земя, репортерките показаха висок професионализъм и успяха да го накарат да обещае публично, че в най-скоро време ще вземе мерки за осъществяване на държавен контрол над трактористите и комбайнерите при работа на полето.

Интернет сайтът “правителствометър” веднага вписа обещанието под пореден номер 28976.

За да бъде предотвратена навреме евентуална бъдеща злоупотреба със змиите, още една многохилядна група във Фейсбук, сформирана от представители на всички полове, възрасти, образования и сексуални ориентации, поде кампания за промяна на аптечния символ. Обсъждаше се предложение за замяна на чашата със змията с гръцкия зелен кръст. Във всички блогове и сайтове в интернет закипя усилен труд. Едни одобряваха предложението, защото зеленият цвят векове напред щял да напомня за акцията на зелените, обаче най-ерудираните родолюбци бяха притеснени от въвеждането на нещо гръцко на местна почва. Предупреждаваха, че по този начин сами ще отворим магистралните пътища, по които гръцката мечка щяла дойде да играе и у нас.

Гръцкият посланик поизчака, но накрая се реши и изпрати тайна депеша до правителството си, че в България се наблюдава засилване на антигръцките настроения, което можело да доведе до сериозно обтягане на отношенията между двете страни.

Привечер обаче съюзът на аптекарите заяви, че няма да позволи поредното погазване на демократичните права и свободи и заплаши правителството с безсрочна ефективна стачка, ако ги задължи да сменят съществуващите символни обозначения на аптеките. Изразходването на средства за нови реклами щяло да предизвика нова вълна от фалити и да увеличи безработицата в България, и без това най-бедната страна в Европейския съюз.

В късните вечерни новини една национална, но частна телевизия, излъчи репортаж от дискотека в студентския град. Журналистите бяха издирили подпийнал студент по богословие. Настояха да си каже честно дали е притеснен от скандала с иконите на свети Георги и змея. Той си призна, че такива безобразия стават само в държавата Тъпанария и че нямал търпение час по-скоро след като си вземе тапията да си купи еднопосочен билет за Турция, където щял да разпространява непритесняван Божието слово.
Явно смутени от избраната дестинация, репортерките го попитаха само кои точно безобразия има предвид, а той се ухили, намигна им съзаклятнически и махна неопределено с ръка из цигарения дим.