като правиш любов
от твоята си страна
не забравяй одеало за вселената –да я завиеш
да поръсиш с пипер дланта и
да изтриеш секундите от прозореца и
да се разходиш по ръба на онзи неин дъх
който винаги те разделя на две
преди мен
не забравяй да пеееш преди съмване в ръцете и
когато правиш любов
ноти в които не си записан
ще минавам
толкова толкова дълго
в теб
от твоята си страна
ще се събуждат нишките
небето няма да тъмнеее много
ако го вържеш за пъпа си
няма да е кръгла луната
а в някакъв безкрай ще се затвори
син
и ще е любов
аз сънувам думите които нямаш