автор: fadul

Звигоите били дребни същества, непопулярни в почтените среди. Смятали себе си за най - добрите оракули в Склъч, и ходели с дълги черни роби, безвкусно изрисувани със зелени звезди. Залепвали си фалшиви бради (по рождение били кьосета), а на главите им се мъдрели островърхи картонени шапчици, с които отдалече приличали на обърнат сладолед.

Блещели се на всеки срещнат, бръщолевели за „наближаващ Апокар?!ипсис“ (да, именно АпокаРипсис, не е печатна грешка), и обгръщали невежеството си в такава мистериозност, щото всеки, влязъл за пръв път в досег с тях, се хващал на уловката им. Всъщност никой, който им доверял бъдещето си, не прокопсал, но това не пречело на звигоите да заливат улиците на Склъч с рекламни транспаранти. Освен, че закривали фасадите на половината сгради обаче, реклами от сорта на "Имаш камъни в бъбреците? Ела при нас, ние ще ти кажем колко още ти остава, ха-ха-ха!" не допринасяли с нищо за доброто настроение, въпреки видимият опит за ведрост в посланието. Единственото им умение било да надушват по - състоятелните склъчани и така ги омайвали, че те им давали всичко до последен грош. Отрезвяването идвало ден по – късно и така връхлитало психиката на измамените, че по – лабилните скачали от Ташр Гат – любимият мост на самоубийците по финансови причини.
За разлика от звигоите, онидите наистина познавали – и бъдещето, и миналото. Заради второто склъчаните се бояли от тях, и като че малко ги мразели. Разбираемо е – на никой не му е приятно да се чувства като прочетена книга, а компанията на онидите внушавала именно това. И макар всички да знаели, че онид е синоним на дискретност, прибягвали до услугите им само в краен случай. Звигоите, за които търсенето на истината е един наистина смахнат начин да си убиваш времето, често им се присмивали, но тъй като работа имало за всички, до сблъсъци се стигало сравнително рядко. И едните, и другите почитали общ Бог – Всемогъщият Гик, но вместо да ги сближава, този факт станал ябълката на раздора. Работата била следната:
Според Общоприетата и Парафирана с Печата на Склъчанския Институт по Преданията Легенда (ОППСИПЛ), преди известен брой години един склъчанин откъснал царевично зърно, опитал го и сбърчил физиономия – по – гадно нещо не бил ял в живота си. Тъй като в момента нямал по – смислено занимание, а и бил достатъчно първобитен да не познава процеса на варенето, той решил да унищожи цялото царевично поле, като го запали. Гик, който в момента прегрупирал облаците, усетил миризмата на изгоряло, погледнал надолу и чул писъците на мамулите. Мигом изпратил най – буреносната облачна група, дъждът ливнал като из ведро и изгасил пламъците. Докато подпалвачът се чудел къде да се скрие, ослепителнобяла гръмотевица се стоварила на главата му и му решила проблема.
Въпреки трудовата си характеристика на Бог, Гик не можел да огрее навсякъде. Затова той вдъхнал живот на мамулите - да могат сами да се грижат за себе си. Така се появили първите ониди. В замяна на своето чудотворно великодушие, Гик поискал от тях да го почитат и разнасят славата му. Признателните ониди не пропускали ежегодно да чешат тщеславието на своя Създател: всеки последен четвъртък от четвъртия месец на годината, екзелтирано онидско шествие обикаляло улиците на Склъч, хвърляло царевични кочани и пеело песни в прослава на Гик – Великият Създател. На Гик това толкова Му харесало, че вдъхнал живот и на един подпален бостан с тикви, за да го славословят и те - така се появили звигоите. Те обаче хич не се гордеели с произхода си, което не е изненада – и в днешно време подобен родословен ластун не се радва на престиж. Затова, когато дойдело време да празнуват, звигоите се маскирали, като с това изразявали несъгласие с официалната Версия, палели свещи в издълбани тикви и обикаляли от врата на врата да събират подписки за отмяна на Легендата. Историческата благосклонност обаче била кацнала на рамото на онидите, чурулика нахално и гледала присмехулно опитите на звигоите да ревизират произхода си. Накрая звигоите се примирили, и дори се насилили да поддържат привидно добри отношения с онидите. До деня, в който кметът Торки не получил запек.
В началото всички смятали, че Торки ще се оправи бързо, но две седмици по – късно разбрали, че грешат. Склъчаните обичали своя кмет, и страдали заедно с него. Всеки се опитвал да помогне с каквото може, но…без ефект. Звигоите се появили с черните си роби, и със самочувствието на спасители предложили да направят на кмета чудодейна клизма по оригинална звигойска технология. За всеобща изненада, след нея Торки наистина се отпушил. Още на другата сутрин обаче запекът се върнал, по – мощен отвсякога. Положението станало наистина напечено. Даже запечено.
В този тежък за Склъч момент, онидите предложили услугите си. Те дали на кмета специална онидска отвара,в която по ирония на съдбата главната съставка била пасирана тиква, от която градоначалника пил три пъти и взел, че се оправил. Онидите били затрупани с привилегии, а лицемерният мир между звигои и ониди излязъл в неплатен отпуск, без изгледи скоро да се върне на работа. На всичкото отгоре, склъчаните започнали да ходят за гадаене само при онидите, и след няколко месеца напразно очакване на клиенти, на звигоите взели да им увяхват без друго спихнатите шапки. Трябвало спешно да направят нещо, или щяло да се наложи да си изкарват прехраната с честен труд. Помощта дошла скоро, буквално от небето.
В качеството си на вече официални оракули на Склъч, онидите се сдобили честта да прогнозират дали реколтата ще е богата, а ако не - да кажат кой трябва да бъде принесен в жертва, за да умилостивят небесата. Когато дошло време за първото гадаене, Клинк - онидският старейшина, тържествено изпаднал в транс, и се свързал с Бог Гик. Първото, което чул, било съобщение „В момента нямате връзка с този Бог“ – Гик си падал по безвкусните шеги. След това пристъпили по същество към въпроса за реколтата, и Клинк изпаднал в ужас - реколта нямало да има не само тази, но и следващите пет години!! Единственият начин това да бъде предотвратено бил да даде дъщеря си – хубавата Есме, за жена на старейшината на звигоите Кси. Докато Клинк си скубел косите и се чудел какво да прави, Бог Гик искрено се забавлявал: не случайно в Небесната Задруга на Независимите Божества го имали за най –големият интригант.
- Защо така ме наказваш, Господи! Това ли заслужих за всеотдайната си служба в Твоя прослава?! – проехтял викът на горкия старейшина. Гик обаче останал непреклонен - знаел, че веднъж отстъпи ли, в Задругата ще го заподозрат в почтеност и състрадание. Затова поставил краен срок за сватбата, прозял се и връзката се разпаднала.
Клинк събрал Висшият онидски съвет, за да обсъдят положението. От една страна им било все тая дали тъпите склъчани ще имат реколта или не. От друга страна, ако направели жертвата да дадат Есме за жена на онзи нещастник Кси, мястото им на Единствени и Несменяеми оракули на Склъч оставало бетонирано за цели шест години. Това означавало много власт, богатство и влияние, както и безплатно използване на градската тоалетна. Струвало си да опитат, затова изпратили Гьок – най –красноречивият измежду тях, на преговори с Кси.
Кси приел Гьок, изслушал го и изригнал:
- Смееш да идваш тук, и след всичките унижения, които ни струпахте на главата, ми предлагаш да се оженя за онази грозница, с пъпки по цялото тяло и с лице като нахапана бухта?!?! Караш ме да се смея!
След тези думи Кси се разсмял, с така характерното за него „Кс кс кс кс“, което можело да докара до полуда неподготвен слух. Гьок се върнал с лоши новини, а Кси потрил ръце: „Хванахме ги за топките!“


КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ