автор: desert_inrose

На изкуплението тежкия затвор
простря ръце над милостта ти.
Заостри ръбове – човек е роб –
рожденската река ги òбли
в нищетата...
Ще бъде тъмно и ще има студ.
Старинна строгост бди като ветрило
– усещам хлад; и нека да си луд
в очите на слепците.., но, прости им.
Тъй
отчуждава се копнежа да се върнеш,
залостен в бург** самотен призрак,
забравяш да си липса и посърваш,
неразличим е писъкът на прилеп
от песента на пойна птица...
Тук съм.
Лек да бъде полета ти стръмен!
Водата ще те носи.
Отпусни се...

---

*La Fosse Thibault, Plainval, Франция
**Burg f, -en = замък; крепост (нем.)