Снежинки, снежинки, снежинки…
Снежинки безброй,
безадресни снежинки –
танцуващи пътници,
вести бели от зимата,
късчета малки от приказен свят,
бели букви от зимните думи,
бели думи от зимните мисли,
бели разкази на тишината…
Снежинки безчет –
не са ми изглеждали никой друг път
толкова много снежинките!
Бели до лудост, до край и до злост –
не желаят дъха ми,
не желаят на сойката гладния вик,
на кълвача учтивото тихо почукване
по вратата дебела на зимата;
не желаят на моята нежна любов топлината,
моят зов за взаимност и нежност,
който може и лед да разтапя.
Снежинки – послания тихи на белите дни,
на чистите помисли и добротата,
снежинки безгрижни в загрижено време,
приятели мои или врагове!?