автор: perun

Мазолести и възлести, направо груби
/отливки точни на ръчищата селяшки/,
но аз не бих ги заменил за други,
защото битието ми е низ от мъчни хапки.

Сега, когато в кукурузената нива
играе златото на зрелите кочани,
когато свилата раздипля черна грива
и шума-кехлибар се стеле, неприбрана,
те всеки ден са в къра. Без подкана.

Мазолести - свидетелства за селска чест.
И възлести - за тежък труд пригодни...
От опит знам, че този ръчен тест
дели селяците на "роби" и "свободни"...

Изцапани до лактите, охлузени до синьо,
във нивата свещенодействат сякаш.
И никнат златни купчинки - като на кино.
Могилки кехлибарени помпозно се поклащат.

* * *

Лъщи, очистен, чернозема - дъно на чиния.
/Родилка вечна, грозна е земята свята./
И сам се чудя: ураган оттук ли мина
или
горд собственик наложи пръстов отпечатък?