автор: Jenia

Преди много много години
в принцесена приказка моя
пердетата бяха сини
във детските ми покои.

Обичаше в тях да се вплита
едно жълто слънце вълшебно
и ми струеше в очите –
та и до днес са зелени.

А татко ми бдеше в съня ми
от змейове да ме спасява.
Пътеките бяха стръмни,
на раменете му си припявах.

И той беше кралска особа,
с осемцифрена мултифантазия.
Безценности носеше в джоба –
звезди и любов, да ме пазят!

А майка ми беше царица –
красива и достолепна.
Сърцето – препълно с жълтици.
И ги раздаваше с шепи.

Та призванието ми сега е.
Да пазя кралското в родовете.
И в една светла детска стая
Днес слагам сини пердета…