Нощ на есенното равноденствие...
Светли облаци, в средата – тъмен кръг.
Бързо някоя звезда проблесне
и поеме пак по своя път.
Аз вървя – и пътят е пред мене.
С асфалтиран лек наклон.
Вече нямам много време
за каквото и да било.
В края свети светофар червен.
Не е толкова далече.
Но дано не е за мен.
Стигам кръстопътя вечен.
Нощ на есенното равноденствие...
Духна вятър и трамвай премина.
Стига празни философии.
Просто идва зима.