автор: Alt

Дали живота може да се оприличи на едно отваряне и затваряне на очите. Така или иначе, с това започва...
...и така свършва.
Учудените, пълни с бъднина очи на невръстното дете. Избледнелите на стареца. В които...
... няма нищо. Само безкрайна умора.
И колко стотици живота има между този първи и онзи последен. Възторженото мигане, когато за пръв път си видял голямата си любов. Погледа, с който се запознаваш с детето си.
И още, нима можеш ги изброи!
Малко раждане, малък живот, смърт. Цели вселени! Огромни Светове.
И един дълъг път. Нищо чудно, че очите на възрастните са бледи. Може би... защото душите им са сити?! Дано е тъй...