автор: verysmallanimal

Авторът седеше, лежеше, стоеше или нещо друго. Миг преди да се скрие зад плешивите хълмове слънцето протегна тънък лъч и го погъделичка по носа. Авторът кихна, отвори кръвясалите си от снощния запой очи, опита да фокусира света и измърмори:
- Мамка му.
Стаята, дворът, балконът или нещо друго се стопяваше тихо в пълзящия мрак, формите постепенно губеха остротата на контурите си и се сливаха в обща безцветна маса. Единствено големият стенен часовник запазваше очертанията си. Под часовника, кой знае как и защо, беше подпряна мотика.
- Мамка му?
Обичаше да казва това. Казваше го често, с повод и без повод и се гордееше с множеството нюанси които можеше да придава на кратката фраза. Представи си роман, разказ или стихотворение, написани така кратко и ясно. Беше прекрасно, недостижимо и тайнствено като невидимата линия, разделяща небето и земята.
- Мамка му...
Часовникът съсредоточено насичаше времето на малки парченца, които се трупаха около Автора и покриваха листовете, монитора или нещо друго с дебел слой случайни, празни мисли. Някои от тях падаха върху мотиката, но веднага отскачаха от нея – около инструмента се образува място, напълно лишено от мисли. Той знаеше, че мислите не бива да са празни, а да носят идеи за нови творби, произведения или нещо друго. Трябваше да измисли история. Нали това му беше работата, а в далечната му младост – и призвание.
Нещо, което се харчи. Фентъзи, хорър, псевдо психо анализ или нещо друго. Или и трите?
- Мамка му.
Паралелен свят, който бълва кръвожадни чудовища. Чудовищата, от своя страна, са жертва на извратената обществена нагласа, която ражда бащи- пияници, майки-наркоманки, перверзни вуйчовци или нещо друго. Момент. Това означава, че чудовищата са двуполови. Минимум двуполови, а защо не и...
- Мамка му!?
Идеята за третия пол го накара да се усмихне. Потупа се мислено по рамото и, сграбчил идеята за врата, продължи да я обмисля. Родители, които се чукат близо до работеща микровълнова печка, пият домашна цвеклова ракия и замезват с пресен лук, набран през късния април на 1986. И ей ти го на третия пол. После щеше да измисли първичните и вторични полови белези, а сега най-важното е името. Името говори много за човека. Например Ар’гнх Триокия от Средната земя. Пъхаш му в ръката, пипалото, щипката или нещо друго един бляскав меч, качваш го на еднорог и готово. Ще са нужни детайли от детството, прекарано в тъмното мазе, разбира се, но това също може да почака – има камари профайлърски истории, просто ще чопне от тук-от там по нещичко.
- Мамка му!
И кръв. Много кръв, разбира се. Пищящи дввойки и хъхрещи старици, давещи се в кръвта си. Ама каква дума само, а – кръв... Дума – стожер, дума – знаме. Не дума, ами Думище! И какво още? А, да...Битка между вампири и зомбита. Представи си тълпа зомбита, ръсещи месата си по изровения от апокалиптична катастрофа асфалт и се усмихна:
- Мамка му...Мамка му!
Започваше да става многословен – признак, че нещата вървят добре. Затвори очи и се залови с подробностите от новосъздавания свят. Прелистваше наум страници от прочетени книги, пощипваше идеи, описания, а понякога цели пасажи, поразместваше някои думи и грижливо ги струпваше на купчинка – подредени тухлички, от които ще изгради новата си книга.
Блажено усмихнат, все още със затворени очи, Авторът не видя как вратичката на часовника се отвори. О там надникна опърпана едноока кукувица, огледа внимателно стаята, двора, балкона или нещо друго и изскочи от часовника. Кацна на дръжката на мотиката и за момент замря, вперила единственото си око в Автора. Мотиката потрепери от усилието на кукувицата, която бавно я издигаше във въздуха. Вече почти под тавана, птичката изправи мотиката над главата на Автора. Сечивото изсвистя във въздуха и се стовари върху главата му...
Фентъзи-хорър-психо драмата се разпадна на хиляди сгърчени, нищо не значещи думи по пода. Кукувицата се върна на мястото си в часовника и затваряйки прозорчето тихо измърмори:
- Мамка му.