автор: zebaitel

Листата отказаха да се съпротивляват повече на вятъра, обърнаха му гръб, провесиха крайници и се оставиха да ги блъска колкото си иска. С вятъра не можеш да излезеш наглава, той си прави каквото си иска и когато си иска. Опитва се дори да посипе с пепел мозъка на Пейо и той не се съпротивлява особено. Листата го вълнуват
дотолкова, доколкото си представя главата на Големия писател от разкаляна глина. А околовръст, полепнали по нея увяхнали, одухани листа. Пейо също пише, но не е голям писател. Снощи отиде на срещата, защото искаше да чуе нещо интересно и не чу. Големият писател говореше бавно и назидателно, като на олигофрени. Публиката слушаше в съзвучие с начина, по който й говореха. Сервитьорите плуваха тежко в задуха между масите и носеха големи, очукани чинии с формата на слънца. Пейо обичаше пръстените чинии от студентските години, когато по кръчмите в тях сервираха дробчета и топли питки. В тукашните имаше полусварени картофи и това затрудняваше слушането. Големият писател беше застинал в седемдесетте и не излизаше оттам, като мъж, който цял живот разправя спомени от казармата. Пусна им Джим Морисън и се зае да превежда един от текстовете. Лъхна на нонстоп задимен купон и безразборен секс. Големият писател разкриваше душата си – дума по дума, изречение по изречение се редяха сцени на запивания. Големият писател не искаше да крие този отрязък от живота си. Той дори го навираше в очите на слушателите. Обиколките из градовете се мерджелееха през рехавото презрение към писателските и поетични групи там. Големият писател описваше обстойно как изтръгвал духовното от телесното, как освобождавал скритата енергия чрез водка и бяло вино... Пейо не пиеше. Дали защото си спомняше тъпите удари зад стената, когато баща му се върнеше с оцъклен поглед, след като е започнал да се налива още от сутринта, а майка му не издаваше звук, решена да предпази детето си от каквото и да е зло и на всяка цена?! Опита веднъж, на един лагер. Дълго потъва, а после още по-дълго повръща в пластмасовото кошче за смет и добре че приятелят му носеше повече, че забърса пода и оправи стаята после. За Големия писател това едва ли би било проблем. При него нещата ставаха на високо ниво, всяка вечер, с много и известни хора, с много алкохол, на различни места. Големият писател естествено беше разведен. Децата му не живееха при него. Той упорито се мъчеше да спечели любовта им – беше написал стихове за тях, в които философското се бореше с ежедневното. Прочете ги. Пейо го сърбеше езика да каже, абе, лайно, защо не ги вземеш да живеят при теб, вместо да им пишеш стихове, а?!
Пейо излезе от офиса да изпуши един фас, но се върна след минути. Горещият вятър и прахоляците навън му развалиха малкото удоволствие. Седна пак пред компа. Трябва да нагласи скапаното меню до пет и да го разпечата. В пет ще дойде клиентът, а клиентът е лудия Радо, едно вечно напушено пичлеме, което се води управител на заведението под рекламната агенция. Лудия Радо прави скандали за всяко нещо, дори да е перфектно свършено, но шефовете го търпят, щото им дължи много пари и се надяват да си ги вземат. Освен това, довечера има курс. Четири вечери от седмицата Пейо води компютърен курс за начинаещи към фирмата на един приятел. Може да пише само през почивните дни, ако не се налага да води някъде децата или жена му не го хване да чистят. А Големият писател се похвали, че си изкарвал прехраната с писане. Преди това им пусна един припев от Исус Христос Суперзвезда. Уредбата пращеше и се чуваше само ...re you…ficed…Видите ли, зарязал си адвокатската професия и тлъстите хонорари, щото не го кефело да защитава мутри и се отдал на писането. И така една книги, та две, та три, та световна награда...Абе, пич, кой ще ти повярва на глупостите, ако зад теб не стои някой? И какво си седнал да ми обясняваш надълго и наширока какво чувстваш?! Това всеки го чувства, ама не го тръби! Възприел си тактиката на западняците, а?! Ако искаш да печелиш с писане, рекламирай се по всякакъв начин! Ако щеш даже се превърни в жива, ходеща реклама, като ония пилета пред кейефси! Маркетинг, реклама, продажби...мамка ви!
Пейо искаше да си тръгне по някое време, но му стана неудобно да стане и да излезе от заведението докато оня говори. Всички погледи щяха да креснат, тоя пък, егати тъпанара! Даже си купи една от книгите, тая с наградата и се нареди за автограф сред почитателките. Набързо я грабна от ръцете на Големия писател и рязко се обърна, макар оня сякаш да искаше да си поговорят, може би защото беше единственият мъж на опашката. Вечерта хвърли книгата на купа при другите и даже не отвори да види какво му е написал.
След два дни я прелисти разсеяно, сутринта, докато си пиеше кафето. Прочете първия разказ. После дълго гледа дъното на празната чаша. Може да не беше голям писател, но беше интелигентен читател. Разказът беше перфектен...
…Jesus Christ, Superstar, do you think you’re what they say you are…


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Jesus Christ, Jesus Christ, who are you what have you sacrificed?
Jesus Christ, Superstar, do you think you’re what they say you are?
Исус Христос, Исус Христос, кой си ти и какво си пожертвал?
Исус Христос, Суперзвезда, мислиш ли, че си този, за който те вземат?
/Тим Райс, автор на стиховете към мюзикъла на Андрю Лойд Уебър „Исус Христос Суперзвезда”/