автор: dbutanski

... И, някак странно ни животът провървя:
ти бе момичето със дъхава коса,
а аз - едно момче в среднощна светлина...

Горяха факли разнородни и нощта
приличаше на разцъфтял до сън пожар,
обграждащ морните тела с топяща жар.

Но беше толкова приятно за дух̀а! -
изчезваха симптомите болезнени,
дълбоко във сърцата ни загнездени...

И аз, и ти - привити душно в тоя свят,
прераждахме се някак тихо, мълчаливо -
да срещнеме живота си без срам, щастливо!