214.
Шум от приглушени стъпки, които приближаваха към вдлъбнатината на скалата, където се бяха приютили да прекарат вечерта Белокосата и Черноокия, ги изплаши и те литнаха над морето.
Беше започнало да се развиделява. Вместо утринна гимнастика направиха няколко бързи кръга с вперени погледи към мястото, където, когато започне отлива, трябва да се покаже отвора на входа към пещерата и кацнаха на една скала, за да могат да го наблюдават. Морските вълни нетърпеливо се разбиваха в скалистия бряг, а сърцето на Белокосата до полуда в очакване да влязат в пещерата и да потърси родителите си и голямото си братче, които миналата година, когато бяха влезли в пещерата и при внезапното идване на прилива останаха в нея.
И се молеше да са живи.
215.
Непокорният още не беше сигурен дали това беше мястото до скалистия бряг, където се беше родил и майка му го беше научила за първи път да плува. Ако беше това, дупката под водата на скалите, за която се носеха слухове, че води към един приказен град, единствено днес на рождения му ден за няколко часа при отдръпването на морето щеше да бъде над водата. И ако е така мислеха в чест на свадбеното си пътешествие, когато се закрие отново, да минат през нея и да го посетят.
Трябваше да почакат. А и защо да не си поиграят малко с двата гларуса на отсрещната скала. Гмурнаха се дълбоко и с зашеметяващ скок пред тях ги поздравиха с движение на предните си перки. Белокосата и Черноокия им отвърнаха с помахване на крила.
216.
И следвайки пътя по принтиранта от трите ярешки кожи карта към съкровището на Вълчан войвода, а и от съня, който им беше спуснат от ОРФЕЙ
Николай и Стефка се наслаждаваха на зазоряване, когато преминаваха река Ропотамо на едно от най-романтичните и невероятно красиви места на България.
България!
Тяхната България, която в момента така жестоко беше ограбена и разорена, че беше по-зле и от времето на Вълчан войвода, когато е предложил на Руския император Николай Първи да я освободи от турско робство, но той не беше се съгласил.
Но най-важното!
Срещу какво му беше предложил да я освободи?
Срещу съкровището, което Николай и Стефка отиваха да откриват.
И ако тогава не беше успял чрез Николай Първи да помогне на България, нямаше ли сега да успее чрез Николай и Стефка?
217.
След като я преминаха, се отбиха по един черен път и паркираха колата. Николай взе по-тежката раница и преди да тръгнат, отправиха поглед към върха, където скалното образование под формата на лъвска глава, откъдето е взело името си “Лъвската глава”, ги накара да се почувстват като в приказка, защото бяха чували много легенди за нея. И нищо чудно към тях да се прибави още една.
Но сега ги чакаше труден преход.