автор: dani78

Работата в частната фирма, която ме нае след завършване на университета, започна да намалява с настъпилата криза. Бях още млад и имах сериозни намерения да се докажа и преуспея като преводач по английски и турски. Наученото в университета, отличната диплома, ми се струваха трамплин, позволяващ ми да заработвам повече и се развивам професионално. Уви, обаче не бях прав!
Скоро останах без работа. Лутах се из града, търсех препитание, като пусках статии в местния вестник на културна тематика, излежавах се до късно вкъщи и ми се струваше, че слънцето се бе отдръпнало от моя небосклон. Не получих пари от борсата заради грешка в документите ми от счетоводителка, чувствах се недооценен, а за да разсея настъпващата тягостност, започнах да правя редовно кросове в парка. Там срещах красиви момичета, които следваха с поглед моята посока на тичане, но избягвах контакта с тях, чувствайки срам, а и известна доза притеснение, че бях без работа. Вечер гледах телевизия до късно, но не намирах нищо интересно- сменях каналите, мислех, започнах да паля цигари в търсене на някаква мимолетна утеха и развлечение в очакване на по-добри възможности. А добрите вести все така и не идваха...........ходех по интервюта, но ми предлагаха крайно ниско заплащане, като изпитателният срок бе необичайно дълъг, а някъде ми казваха, че единствено могат да ме наемат на хонорар.
Така един ден ми се обади приятел, който веднага ми спомена, че негов познат търсел преводач от турски и английски спешно във връзка с някаква сделка. Зарадвах се. Избръснах се, сложих си прибраното в гардероба сако, изгладих една сравнително нова риза, купена от майка ми за рождения ми ден с много любов и отидох при този човек. Запознах се с господин Сава Добринов. Той беше известен бивш мениджър на голямо предприятие в моя роден регион, акуратен и съвестен човек, строг, но безкрайно благ и интелигентен. Когато се срещнахме в офиса на фирмата, той не ме разпитва дълго, бе дори кратък. Каза ми само:
- Младежо, разбрах, че си завършил с отличие турски и английски, сега си без работа, но имам предложение за теб. Доставяме резервни части на Турция и имаме спешно нужда от преводач. Виждаш ми се сериозен, работата не е на трудов договор, но ще се радваме да работиш за нас..
Приех ангажимента. Превеждах, а човекът ми плащаше редовно, като дори имаше и бонуси. Чувствах се полезен и щастлив, а той ми обеща при по-добри времена да търсим и постоянна работа. Веднъж след като занесох в офиса преведени документи, той ме спря и каза:
-Сега имаш доста свободно време, не си ли мислил да опиташ да научиш някой нов език? Имаме и търговски връзки с арабския свят- аз съм ходил там.Ти знаеш добре турски. Чувал съм, че бил близък до арабския - защо не опиташ?
Аз се изчервих и обещах да помисля. Бях някога учил в университета старотурски и знаех доста за морфологията на арабските и персийски думи, но до този момент не се бях замислял сериозно да уча арабски. Започнах да търся в интернет школи, които предлагат курсове по езика, но не успявах. Искаше ми се да науча много този език, но не бях сигурен, че ако си купя само учебници, щях да се справя. Междувременно ме поканиха и в един учебен център да давам уроци по английски и в една от почивките, при разговор с една курсистка за намеренията ми да се занимавам с арабски, тя сподели:
- В нашия блок живее бивш преподавател по арабски. Той е много точен и акуратен човек. Вече е пенсионер, работил е много, бил е, мисля, преди доста години и в арабския свят, може да ви запозная........
Така и се запознах с бате Миладин. Така той настояваше да се обръщам към него. Каза ми:
- Наслушал съм се на официални обръщения към мен. Бях господин Генов, а сега просто ще бъда бате Миладин. Вече не се занимавам почти с нищо- още давам по някой час , но.................. Радвам се, че съм полезен и ме търсят за съвет мои възпитаници. Ще ми бъде приятно да ти помагам, а за парите не се притеснявай- виждаш в беден край живеем, но имаме богата душа. А това е главното!
Казах му, че имам учебници по арабски, изписал съм си ги от електронна книжарница, а той се изкашля и рече:
- Не е важно да имаш учебниците. Те, разбира се, ще бъдат твоите ориентири в изучаването на езика, важно е да прозреш логиката, културата на ислямския свят. Той умее да обича не само пустинята, но е и любознателен .Само така ще успееш, като аз дори ще ти предам и някои от диалектите. Официалният език ти е потребен за деловата комуникация, но ти виждаш, че в днешно време той не е достатъчен. Някои биха ти казали, че арабинът е отмъстителен, груб и търси корени на своята истина единствено в ислямската култура и религия. Не е така, повярвай ми. Много години по специални задачи съм изкарал в Близкия изток, преди да дойда тук и започна работа като преподавател в катедрата по чужди езици. Арабинът умее да цени, той търси обяснение в логиката на думите си още от времето преди приемането на исляма, но това не означава, че той е прекалено консервативен. Той умее да пази традицията, да обича безумно.....
- А защо казват, че са агресивни арабите?-попитах го провокативно аз.
- Това е много дълга тема. Въпреки че съм арабист и аз нямам много красноречиво обяснение на това. Арабинът често му е предлагана висока цена за верността му, като обаче малко знаят, че той не е особено склонен да я търгува. В арабския свят има безбройни богатства, но най-голямото е да прозреш и започнеш да тълкуваш нещата като тях. Аз именно това ще гледам да те науча.
- А кой учебник е най-добър?
- Приятелю, няма такъв. Най-добрият урок, а може би, първи и основен е да се научиш да бъдеш честен, откровен и точен към арабина, защото аз малко съм чел от Корана, но това го пише с други думи в някои от главите му. Не мисли обаче че отговор на всички свои въпроси те търсят там. Арабското писмо ще научиш, с много от глаголните и падежни форми и да свикнеш, ти няма да си разбрал езика- главното е не “мъртво” да знаеш един език, а той да ти помага да създаваш приятели.
- Бате Миладине, а ти поддържаш ли контакт още с арабския свят?
- Разбира се. Имах възпитаници, които сега работят там, имам приятели, ала оставих и една голяма любов там.....- въздъхвайки, спомена той.
- Сериозно, разкажи ми за нея. – настоятелно го помолих аз.
- Не мога да ти кажа в коя държава бе тя, казваше се Фатима като името на дъщерята на пророка Мохамед. Беше много красива и умна. Запознах се с нея на един прием в посолството ни - черноока, фина, с бели зъби, досущ като господарка на пустинята. Бе завършила в Германия, знаеше безупречно добре руски, английски, немски, турски и френски. Умееше да свири и на пиано. Каква любов бе само.......
- Как се разделихте?
- Трудно. Знаехме, че любовта ни е обречена, бяхме в различни политически лагери, а и аз имах приятелка тук, която ме чакаше. Осъзнавах, че моята мисия в тази арабска държава ще приключи, а и тя бе наясно. Тя пишеше и стихове. В последната ни вечер заедно ми даде стихосбирката си, като я надписа: На мъжа, който ме научи да умея да обичам и ценя различното от мен”.
- Защо различното?
- Защото арабите преценяват нещата от позицията на интереса си и наученото. Тя се опитваше да разбере и нашата религия. Скришом бе посещавала и един манастир в Ливан, като си бе купила и на френски книги за християнството .....така си тръгнах от тази държава с много спомени и чувства.
- А с Фатима какво стана?
- Ожени се за виден техен ръководител. Щастлива е, има няколко деца, разбрах след години от приятел там. Неотдавна успях по моя позната журналистка да й изпратя един голям букет български рози. Бих се радвал отново да я видя, но.........реших да не се връщам назад.....затова и не съм я търсил по ред съображения......
- А тя идвала ли е в България?
- Само веднъж и то по работа за няколко дни- работеше във външното им министерство. Не се видяхме, но знам от приятели, че е била очарована от розите, морето, културата и науката ни.
- А дали е искала да те види?
- Може би. Само че .........едва ли би могла да се осъществи срещата ни. Тя бе вече омъжена, имала е ангажименти с делегацията по протокол тук, предполагам. Нямало е начин да се откъсне, а и аз бях на работа извън София. Ах, само като си помисля за нея.....................
- Значи арабите не са толкова страшни?
- Не знам. Всеки може да бъде страшен , когато са накърнени правата и възгледите му. Сега демокрацията там побеждава и ще им е трудно да изградят ново и по-сложно общество. Много от управляващите до този момент режими са легитимирали властта си с ислямското право, други са били малко по-либерални, ала това не е тема, която можем току -така да изчерпим.
- А защо имат радикални течения ?- позаинтересувах се аз.
- Това е много дълга и сложна тема. Ти сега научи арабския, а затова после ще говорим. Само ще ти кажа, че те възникват на основата на бедността, нарушените права, болката, омразата. Ислямът не е войнствена религия......... ала нека друг път ти разкажа за това.
- А би ли се върнал там?
- Не знам, едва ли. Остарях, а и може би, ако се върна там и ще се появят забравени чувства...а и нали с теб ще учим?- усмихна се той, тупвайки ме по рамото.
След това се разделихме, като дълго мислих после върху думите му. Вече мога доста добре да чета и пиша. Живея сега в друг град, занимавам се вечер по-усърдно с този език, като се чувам и с бате Миладин, от време навреме, а той често ме пита дали помня най-важния и първи урок по арабски................................