автор: cegavara

Качих се на столчето така че да достигна най горната етажерка, взех купчината листи в ръката си и ги поставих пред мен на масата, бяха толкова много. Малки, по големи, бели, черни, цветни и дори прозрачни, бяха направени от различни материали, кои от хартия, кои от лен, някои бяха по меки, други бяха твърди като камък, тънки и дебели, листи които някога
са били непокътнати и чисти, а сега бяха целите изписани, мръсни и прашни. Дори не си спомнях какво пише на повечето от тях. Бяха изписани с различен цвят мастило, кои със синьо, кои със зелено, имаше и с червено, някои бяха започнати с черно и довършени с друг цвят мастило, но почерка, почеркът беше един и същ. Разбира се на места си личеше старанието да е по красив и разбираем, но това беше само в началото, после се връщаше същия грозен и разкривен почерк.
Мислите ли, че човек може да си промени почерка? Опитах се да се зачета в някои от листите, едни бяха мрачни, други изпълнени със светлина, трети бяха диви и щастливи, четвърти бяха просто написани на един дъх, листи изписани с любов и такива изписани със болка, но всеки лист носеше своята история.
На едни се пише лесно, просто сядаш и твориш, на други в началото се пише лесно, но после качеството им се загубва и химикалката започва да задира или пък да се хлъзга, зависи от материала от който е направен, но винаги има значение и с какъв писец пишеш, има тънки, по дебели и в различни цветове.
Бяха толкова много, разпръснати на старата масичка пред мен, част от листите бяха скъсани на места, бяха толкова стари и не всичко от написаното върху тях се четеше, опитвах се да си спомня какво е пишело, но не успях. Имаше листи на които имаше малки дупчици, пропуснах да споделя, че също толкова важна при писането е и подложката на която пишеш, когато е неравна и има цепки, пукнатини и дупчици между дъските, има опасност да продупчиш хартията с писалката си. Някои бяха изписани до край, като накрая имаше натъпкани по няколко реда за да се събере, други продължаваха на друг лист, но пък не достигаха до края, имаше такива недописани, те бяха най много, просто свършваха в началото или някъде по средата, така и не бях успял да ги допиша. Имаше цели поеми от по няколко листа, красиви, мъчни, грозни, топли и студени, но всички почти завършваха по един и същи начин. Толкова много житейски уроци криеха, толкова много истини оставени за мен, този от бъдещето който трябваше да ги прочете, да се върне назад и да вземе под внимание всичко което е написано, за да се научи да пише по добре. Оставих ги на масата, взирах се в тях опитвайки се да разбера посланията които ми носеха, разпръснати върху масичката, някои бледнеещи и миришещи на стара хартия, други по новички и дори още непрегънати, трети дори ароматизирани, една купчина от уроци.
Стоях така около час, взирайки се поотделно във всеки един от тях, мълчаливо и замислено. Запалих цигара. Красивия дим обгърна малката стаичка и се насочи към отвореното прозорче над вратата.
Оставих цигарата на пепелника и започнах да събирам листите с две ръце почуквайки ги върху масата по ръбовете за да се наместят. Бяха доста тежки, невероятно тежки, дори не съм вярвал, че хартията може да тежи толкова много. Събрах ги в двете си ръце, бяха толкова много. Излязох на терасата.
Усетих как вятъра шепне в ушите ми, но дори не разбрах какво ми казва. Надвесих се през парапета и просто ги пуснах.Някои се опитаха да се върнат, други полетяха направо надолу, трети взе вятъра и започнаха да се издигат, нагоре и надалече... четвърти просто си летяха безгрижно в неизвестна посока....... Тишина. Изпуших си цигарата и бавно я загасих. Вече нямаше нито един лист във въздуха. Влязох в стаята и отворих чекмеджето на масата. Изкарах нов и чист лист, беше изящно чист, прерових в чашката с химикалки и избрах тази с най добро качество и цвят... и записах...
Ю.Г