автор: nightmagnoly

Във мен бъди
като изплакан сън.
душата си...
до болка
- прегърни ме!
Мечтите стигат те
сред листопаден звън
и виждам те
във полета на птици.
Рисувам с пръсти
твойта тишина.
Очите ни говорят...
Прошепни ме.
Искрящо чиста,
нежна обичта
от дланите,
протегнати към мен,
като пара от цветя
- вземи ме!
На теб се вричам,
отведи ме надалеч.
В зелените поля
със мен танцувай.
Целувай под дъжда,
бъди за миг смутен.
От мойта обич
ще възкръснеш...
Не спирай,
моля те
изгаряй ме сега,
не спирай да ме искаш,
докосни ме...
...Отронва се в съня
една сълза...
Душата ми за твоята
копнее.