А тези жълти,жълти листопади,
покрили снощи тихия ни праг,
са всъщност ранните ни снегопади-
за многото години ясен знак.
Сънуваме си лятото горещо-
горещо става и на всеки сън.
Настъпва есента ни бавно,вещо...
А как красиво всичко е навън!
А пък в съня на лятото зелено
пораства бялата ни планина.
И там,в полето-с угар разделено,
нахлува млечна крехка тишина.
И в есенните дни-така мъгливи,
кафявото ни време отлетя.
А в ранните ни утрини сънливи
горят накуп умрелите листЯ.
И ято птици бързо прелетява
над тялото на тънък парещ дим.
Смълчани,улиците опустяват,
а ние все към зимата вървим.