автор: CKPOMEH

Ще дойдеш ли с мен на най-пустия остров?
Нали искаш да сме единствени –
там по принуда ще ходиме боси,
ще светят в тъмното само очите ни,

ще превърнем в лиани старите грешки,
от тях ще направим постеля,
ще те любя на нея – до неизбежност,
със страховете си ще вечеряме,

ще се борим с неволни признания,
подивели от жажда и премълчаване,
ще повярваме някак, че там ни е раят,
ще се правим, че не знаем за ада.

Ще дойдеш ли с мен? Дори ако знаеш,
че са безмилостни там зверовете,
че не е остров, а пустиня безкрайна…

Ще дойдеш ли с мен във сърцето ми?