автор: magare

Аз помня , че когато те открих - по покривите кацаха комети.
Една от тях, по-кратка и от стих, във влюбената ти ръка засвети.
Понеже беше лесно да мълча, а ти не бе готов да ми говориш
заслушах се във малката звезда. /Повярвай! И недей сега да спориш!/
Да беше истинска . Тя беше там! И всъщност беше доста приказлива.
Така че само сбито ще предам... /Усмихваш се. Как много ти отива! /
Така де. Тя ми каза, че си ти. Душата ти и моята – Едно са.
/Това скандалите ни, не спести. Нито разделите, ни още сто въпроса.../

Но както в онзи миг стоя сега, а в мен вали космическа наслада:
В очите ти е малката звезда . И още прави свойта серенада .