199.
ГОЛЕМИЯТ УДАР ПРЕДСТОЕШЕ.
На два пъти пробивът в системата на машината, който беше открила Стефка се оказа, че съществува. Важното беше този трети път да не направят предишните грешки.
Първият път, когато Николай дублира осем пъти, вместо седем и вторият път (вчера), да играят на ниско ниво, когато машината е наближила да “дава”. Николай предостави на Стефка първа да натисне бутона старт и светлинната точка за кой ли път пое пътя си с рев около ковчежето с жълтици.
200.
И докато точката си обикаляше, в главата на Николай се въртяха какви ли не мисли, след като спечелят. Първо – да си върне кредита към банката, за да не си изгуби апартамента. Второ – ... Кукуригане на петел прекъсна мислите му. Светлинната точка беше улучила неговия събрат и печалбата съвсем не беше лоша. Решиха да пробват до два пъти дали ще ги пусне, ако дублират. Николай натисна копчето дубъл и светлинната точка запрескача между двете рибки, отляво и отдясно на екрана. Печалбата беше 200 лева и ако успееха щеше да нарасне на 800. Точката продължаваше да прескача ту на едната, ту на другата рибка. Важното беше да се улучи, когато е в дясно да натиснеш десен бутон, а в ляво ляв. Този път Стефка реши да опита. Фокусира погледа си върху точката и когато за части от секундата я видя да се насочва към дясната рибка натисна десния бутон.
Браво! 400 лева.
Точката отново запрескача. Стефка отново се съсредоточи и този път я хвана отляво.
800 лева.
Стига.
Веднъж отдясно, втори път отляво и третия път може да бъде по главата. Така че си прибраха печалбата и отново пуснаха светлинната точка да обикаля ковчежето с жълтици.
201.
А Николай продължи прекъснатата си от изкукуригването на петела мисъл...
Второ – да напуснат работа със Стефка и редовно, а не задочно, да завършат висшето си образование.
Трето – да започне да пише роман за сегашните си преживявания.
Четвърто –този път крясък га-га го върна към играта.
202.
Светлинната точка беше разбудила един гларус и под ковчежето се изписа печалба от 500 лева.
Добре!
Решиха пак да дублират. Може пък и не само на Мидата машината да дава.
Николай натисна копчето дубъл и точката отново заподскача към дясната и лявата рибка на екрана.
Негов ред беше да си пробва късмета. Но този път щеше да пробва три пъти, ако дава.
Вторачи поглед в светлинната точка, която прескачаше отляво надясно, а после отдясно наляво, от лявата рибка към дясната рибка и обратно.
И я оприличи на искра. БОЖЕСТВЕНА ИСКРА, която може да възпламени огън само ако я очакваш, отляво или отдясно, но никога по средата.
203.
За разлика от Стефка Николай възприе друг подход.
Затвори очи и напрегна слух по звука да разбере вляво ли е или вдясно.
Не му беше трудно.
Ляв бутон.
1000 лева.
Десен.
2000.
Пак десен.
4000.
Стига!
Прибраха си печалбата и пуснаха отново точката да обикаля около ковчежето с жълтици.
204.
Този път печалбата им беше в кърпа вързана.
Оставаше да я развържат.
Но... машината неслучайно е в женски род и има непостоянен характер, както времето. Това, че сутринта е слънчево, не означава, че следобед няма да вали.
И така... разсърди се и започна да гълта.
На всяко завъртане по сто лева, а печалба почти не даваше. Е, пускаше от време на време по нещо, но то беше капка в океана.
Спечеленото бързо се стопи. Или по-точно казано изчезна в черната дупка на машината.
Но... нали чакаха да се нагълта до 70% и тогава, като даде Мидата, да дублират печалбата седем пъти и да я “разбият”. Така, че важното беше да издържат да дават, докато започнат да вземат.
Навиха още 5 000 лева, но и тях ги взе.
Нищо, имаха още 24 000. Няма начин да не стигнат, за оставащите 3 процента до 70.
Навиха 10 000. И тях ги взе.
Още 10 000. И тях.
Невероятно...
Трябваше машината отдавна да е достигнала 70-те процента, но защо не даваше Мидата. Да не би да са разбрали за пробива в системата й и да са я оправили.
Не дай се Боже!
Подобно нещо не им се и помисляше.
Трябваше да продължат.
Всеки момент светлинната точка може да спре върху Мидата и под съпровод на тимпани и победния рев на тромбон, Мидата да се отвори и от нея да изскочат три по-малки миди с бисери в тях.
205.
Оставаха им още 4 000 лева.
Въпроса на Шекспир “Да бъда или не!”, избълван от измисления му герой, Хамлет и перифразиран от истинските герои на Лудо Биле – “Да ги заложат или не!”, не съществуваше.
Хванал ли си се на хорото, ще тропаш.
И те ги навиха.
Светлинната точка отново пое своя път и на няколко пъти спираше до и след Мидата, което ги наелектризира и инжектира във вените им свръхдоза адреналин.