автор: kasiana

(фентъзи)

         Беше време Питър Соларис да смени вахтения офицер Ник Джордан, а Парис Амиз – първия вахтен механик – Антонио Бенуто.

         Имеона и баща ù останаха сами.


         -Татко, вярно ли е това, което чух? – попита развълнувана девойката, когато старши помощник-капитанът и главният механик излязоха от каюткомпанията.

         -Момент, дете – прекъсна я баща ù, вдигна мобилния си телефон, звънна на някого, каза му нещо на китайски, след което прибра телефона в джоба си, усмихна се топло на Ими и на свой ред попита:

         -Кое по-точно дали е вярно, момичето ми?

         -Че си имал друга съпруга преди мама, както и двама синове, които…

         -Вярно е, Ими. С майка ти Бианка бяхме решили да ти спестим този трагичен момент от живота ми…А нямаше как да го направим, ако не премълчим и за двете години преди него…

         -Но защо, татко, нали сме семейство? – каза Имеона.

         В същия миг пред тях застана Дàвиде – единият от двамата камериери, които работеха и като сервитьори. Той отсервира чиниите, приборите за храна и чашите на Питър Соларис и Парис Амиз. Имеона се изненада, когато баща ù даде знак на Дàвиде да се приближи, пошушна му нещо на ухото, след което се обърна към нея, погледна я в очите и каза:

         -Ими, днес съм особено щастлив, благодарение на теб! Засега ще спра дотук. Когато направя всички необходими изследвания, ще ти съобщя изводите си…Но все пак ще споделя с теб, че съм на път да открия единия от безследно изчезналите преди тридесет години твои полубратя.

         -Това е чудесно! А докъде стигна с проучването на главния механик и секретарката?
         -Дай ми време до утре и ще получиш чакания от теб отговор – усмихна се загадъчно баща ù.

         Дàвиде поднесе на Имеона боровинков сладолед. „Значи за него му е шушнал татко на ухото” – помисли си Имеона и благодари на баща си, че още помни любимия ù десерт. Но преди да близне сладкото удоволствие от лъжичката, внезапно попита:

         -Татко, какво знаеш за Ордена на бардовете, оватите и друидите?

         Апостол Раев се изненада. Мисълта му бе концентрирана в друга посока и в първия миг се почуди защо дъщеря му смени темата на разговора им. Но знаеше, че когато Имеона задава въпроси, тя има причина да го прави, затова съвсем честно ù отговори:

         -И много, и нищо, Ими. Много, защото съм прочел всичко писано за тях. И нищо, защото то почива на легенди, а не на писмени източници от самите друиди. Било им е забранено да записват знанията си. Предания, рецепти, лечебни билки и закони е трябвало да бъдат запаметени до най-малката подробност. Фактически друидите са били живата библиотека на келтите.

         -Четох – допълни девойката, - че те често са правили посещения на Хемуската гора – днешната Стара планина, предприемайки дълго пътуване, за да се преклонят пред нейната свещена сила… Защо друидите от земите на Франция, Британия, Ирландия и други места са правели това? Нима са нямали свои свещени гори? – попита Ими.

         -Защото в сърцето на Балканите, а не в Западна Европа е положено началото на тази възвишена и благородна вяра...Но ти защо се интересуваш от друидите? – попита след кратка пауза професорът.

         Имеона тъкмо се канеше да му отговори, когато мобилният телефон на баща ù звънна. Той отново проведе с някого разговор на китайски…Девойката забеляза, че в очите му се появиха радостни пламъчета. Когато приключи разговора, Апостол Раев се извини на дъщеря си, каза ù, че се налага спешно да се лиши от приятната ù компания, целуна я по челото и се оттегли в своята каюта…

         На масата остана снимката, която предизвика оживения разговор между Парис Амиз и професора…В бързината баща ù бе забравил да я прибере. Девойката я взе в ръцете си и внимателно обходи с поглед всяко милиметърче от малката фотография...

Следва