Не ги е имало представите…
Съвсем, съвсем не се родиха.
Или умряха, дето казват, прави,
с нокаут, влезли на тепиха.
Така че не виновниците те са.
И аз, неверница, не ги обгрижих..
Приличаха по-скоро на регресия,
в която всяко бъдеще св вижда.
Не им зазидах сенките в огради,
не ги възпрях, когато лъжеха,
че за небесния ми поглед страдат,
че с половин сърце съм длъжна
да ги възпитам и да ги проводя
по гълъби - да донесат ответи.
По-скоро по водата ще проходя
и ще се возя на избягали комети,
но с тези, тъй наречени, представи
не мога да се спогодя човешки.
И като майка безсърдечна ги оставих,
за да обичам верните си грешки.