автор: RockAround_theC_l_ock

Пътуват светлинки между звездите.
Дори да са от облаците скрити
ги виждам пак – затворя ли очите...
Пътуват светлинки между звездите.

Самотни лодки по морета скитат.
Дори зад хоризонта да са скрити
ги виждам пак – затворя ли очите...
Самотни лодки по морета скитат.

Все някой, някога и някъде пътува
Дори когато, че умирам ми се струва,
очи затворя ли – ги виждам... Даже чувам,
как някой, някога и някъде пътува...

*... под моста Мирабо изтича Сена
и любовта, от мъка покосена...
А радостта – все някъде отплува.
Да си припомняме дали си струва?

пада нощ...
час прозвънява...
дни отминават...
Аз оставам...*


Бой..Боев, 2012

.................................................................
*... позволих си „свой превод” на Аполинер,
не само защото обичам този стих... Много!