автор: Ray_Jay

Днес те видях. Все същия поглед, все същите безкрайно сиви очи, граничещи със синьото на небесната синева. Разговаряш с мен, усмихваш се... Но аз вече не съм твоя! Всъщност, не знам дали някога бях нечия, дали някога ще съм.
Все търся, все съм към нещо устремена, без сама да зная какво е туй нещо, което ме държи посред нощите будна, с пламък в сърцето, който ме изгаря... Преди време мислех, че си ти и твоят поглед, после срещнах едни необичайни хора, които хептем ми преобърнаха представите за света. Сега, в последно време, обич моя, къпя се в "думите" на някой, на който, дори за теб разказвах, а той просто се усмихва... Като малко дете, стои до мен и се усмихва! Прегръща ме и се смее! Все едно съм го познавала цял живот, също, както, когато те съзрях за пръв-прочетох в погледа ти "М*мка му, какво правиш на този свят?". Странно, но трябваше да минат дни, даже месеци по-късно, за да си признаеш, че никога не си очаквал, да срещнеш своя соул-мейт, в този свят. В сякаш е трябвало да си остана в Другата Част на "света"... Но аз кога ли съм слушала, та явно съм решила да се родя. И какво? Сега двама ме делите, а накрая заспивам и сама се събуждам? Странно, но в момента се вътрешно смея. :) Забавна ми е цялата тази история. На моменти мисля, че превъртам. Не, не, че нещо съм откачила, както хората в последно време стана модно да правят! Просто всички "очаквания" и "представи", които имах, за каквото и да е, се сгромолясаха.. А най-странното е, че аз продължавам да ги бутам и дори се смея... Смешно ми е! Толкова години да вярвам в "лъжи", че накрая поглеждайки за мъничко частич/ки от онази Истина, аз отказвах да повярвам, че е истина.
Сега знам, че е така... :) И какво от това? Това ще ме накара ли да си отворя устата и да изрека "неизречимото" пред Теб? Силно се съмнявам... Защото нямам и нужда нищо, да изричам. Ти просто знаеш! Както и този, на който говоря за теб, смея, и ме кара да се чувствам "жива"-просто знае! Вижда ме, говориме и просто знае... Нямам представа, откъде, да му се невиди Вие знаете, след като аз още се лутам...
Блъскам се в стени, а на Вас Ви е толкова смешно, очевидно... Е, нищо посмейте се за моя сметка, а аз тихичко ще си поседна и ей така замечтано пожелая да се слея с Безкрая!